Дихание

И пак седя сама отнесена в полумрака,
ръцете ми докосват я и в нея се преливат
Усещам тръпките донесени от самотата
и жадно търся в звуците й сила

Докосвам нежните й струни бавно
и тоновете леко един през друг затихват
мелодиите бавно в спомени прелитат
а тъгата сладостно се носи, в дихание прелива

Дали да вярвам в красотата,
или просто да се премирявам.
Дали да се отдам на самотата,
или да се боря, да продължавам пак да вярвам?!

В мечти отнесени мелодията свършва,
а отговора пак е толкова далечен
проблясък кратък в миг ми вдъхва,
но хвана ли го - ще е вечен...