понеделник, 3 март 2008 г.

Быть знаменитым некрасиво...

Да си прочут не е красиво,
Не то ни дава висота.
Ненужно е да бдиш ревниво
Над разни папки и листа.

Творецът се самоотдава,
Не вдига врява там и тук.
И срамно е, че носи слава
Тоз, който сам е грозен звук.

Но чужд на всяко самозванство,
Живей ти своя дял така,
Че утре време и пространство
С любов да ти дадат ръка.

И нека нещо все нестига
И все да бъде все до край.
В съдбата си, а не на книга
Големи кръстове чертай.

И нека в пълна неизвестност
Се губят твоите дела.
На есен, както цяла местност,
Потъна в млечната мъгла.

След теб четци и книговеди
Ще дирят твоите черти.
Но сам разгроми от победи
Недей разграничава ти.

И славно, някога за показ
Несменяй образ и език.
Живей и жив бъди, и толкоз
До най-последния си миг.


А ето и оригинала, който е на руски език. :)

Быть знаменитым некрасиво.
Не это подымает ввысь.
Не надо заводить архива,
Над рукописями трястись.

Цель творчества - самоотдача,
А не шумиха, не успех.
Позорно, ничего не знача,
Быть притчей на устах у всех.

Но надо жить без самозванства,
Так жить, чтобы в конце концов
Привлечь к себе любовь пространства,
Услышать будущего зов.

И надо оставлять пробелы
В судьбе, а не среди бумаг,
Места и главы жизни целой
Отчеркивая на полях.

И окунаться в неизвестность,
И прятать в ней свои шаги,
Как прячется в тумане местность,
Когда в ней не видать ни зги.

Другие по живому следу
Пройдут твой путь за пядью пядь,
Но пораженья от победы
Ты сам не должен отличать.

И должен ни единой долькой
Не отступаться от лица,
Но быть живым, живым и только,
Живым и только до конца.