Не мога да си простя - single

Поне веднъж в живота си всеки от нас е грешил,
Дори и прошка да проси, сам не може да си прости.
Никой не може да знае какво зло го дебне навън
И ако няма приятел превзема го, дори и на сън

Тежък е живота, когато няма на кого да се довериш.
Страшна е съдбата, щом нямаш никого до себе си.
Злоба, завист и омраза обсебват те и вече не си ти.
Сам на този свят оставаш, намразваш себе си дори.

Всеки от нас може би знае колко много боли,
Да нараниш приятел, да го караш да лее сълзи.
Всеки от нас със сигурност знае как ужасно боли,
Да загубиш приятел, да си причина да се съкруши.

А щом си имаш приятел ти усещаш, че си жив
И успееш ли да си го запазиш, животът ти става красив.
Ако обидиш приятел, той винаги ще ти прости,
Не ще те кара да страдаш, а просто ще те подкрепи.

Тежък е живота, когато няма на кого да се довериш.
Страшна е съдбата, щом нямаш никого до себе си.
Злоба, завист и омраза обсебват те и вече не си ти,
Сам на този свят оставаш, намразваш себе си дори.

Всеки от нас може би знае колко много боли,
Да нараниш приятел, да го караш да лее сълзи.
всеки от нас със сигурност знае как ужасно боли,
Да загубиш приятел, да си причина да се съкруши.

Прости ми, приятелко моя, не разбрах как злото ме сломи,
За твоя живот бих дал моя, през Ада бих минал дори.
Просто аз не съм вярвал, че има хора чак толкова зли,
Да ме накарат да те наранявам... О, не, спри! Аз не искам, боли!

2004

Пътят към Смъртта

Нека моите послледни дни,
бъдат поне малко по-добри,
защото малко хора по света
така са близо чувствали смъртта!

И нека никой като мен
да не попада в този плен,
защото моята душа сега
вижда само пътя към смъртта....!

1999г.

Стена от Лед

Страстта напира вътре в мен,
непомня вече откога тя в мен се сбира.
Сладък...с усещане за утрешния ден,
аз чакам с трепет, отново да те видя.

Неискам повече да чакам, да тъгувам,
горещо аз желая да те имам.
Бъди до мен! С нежност те рисувам,
в спомвн сладък вечно да те имам.

Бях забравила какво е да обичаш,
тъй дълго е сърцето ми от лед покрито,
сълзите вътре парещи се стичат,
в стени се блъскат..., в спомена от нещо скрито.

Спаси ме, моля те, не ме обричай,
на вечна хлад, самотен мрак безличен,
спаси ме, не ме оставяй
да се скитам изгубена...безкрайно аз да тичам!

Спаси ме, моля те,
спаси ме!