Стена от Лед

Страстта напира вътре в мен,
непомня вече откога тя в мен се сбира.
Сладък...с усещане за утрешния ден,
аз чакам с трепет, отново да те видя.

Неискам повече да чакам, да тъгувам,
горещо аз желая да те имам.
Бъди до мен! С нежност те рисувам,
в спомвн сладък вечно да те имам.

Бях забравила какво е да обичаш,
тъй дълго е сърцето ми от лед покрито,
сълзите вътре парещи се стичат,
в стени се блъскат..., в спомена от нещо скрито.

Спаси ме, моля те, не ме обричай,
на вечна хлад, самотен мрак безличен,
спаси ме, не ме оставяй
да се скитам изгубена...безкрайно аз да тичам!

Спаси ме, моля те,
спаси ме!